СУПТО-то митове и реалности

Най-кратко: няма европейска директива, която да казва „въведете СУПТО / одобрен от НАП софтуер“.
Има:

общи правила за ДДС (Директива 2006/112/ЕО), които казват „борете се с измамите“;
Директива (ЕС) 2015/1535, която казва: „ако ще въвеждате технически регламенти (като Наредба Н-18), трябва предварително да ги нотифицирате в ЕК“ – това е причината ВАС да отмени част от старото СУПТО, не причина да се въвежда СУПТО.(EUR-Lex)

Колегата вероятно бърка именно това – ЕС изисква „уведомяване“, не „СУПТО“.

1. Какво реално идва „от Европа“ по линията СУПТО

1.1. Директива 2015/1535 – процедурата, на която Н-18 „изгоря“

Директива (ЕС) 2015/1535 задължава държавите членки да уведомяват ЕК за всеки проект на технически регламент, който може да създаде бариери пред търговията (вкл. ИТ стандарти, изисквания към софтуер и т.н.).(EUR-Lex)

България въвежда тежките СУПТО-изисквания през измененията на Наредба Н-18 (2017–2019 г.), без да уведомят ЕК.
По жалба на десетки браншови организации ВАС отменя редица ключови разпоредби – Решение №14406/20.11.2020 г., като едно от основанията е именно липсата на нотификация по 2015/1535, т.е. нарушена е процедурата на ЕС.(Върховен административен съд)

Тоест: ЕС не ни е казал „правете СУПТО“, а „ако ще правите такива изисквания, първо ни ги покажете“.

При новите изменения на Н-18, които вървят паралелно с идеята за „софтуерна фискализация“, МФ вече изрично казва, че проектът е нотифициран пред ЕК с № 2022/453/BG по Директива 2015/1535 – това е „закърпване“ на процедурната грешка, не изпълнение на директива за самото СУПТО.(Държавен вестник)

1.2. Какво ЕС наистина натиска: ViDA и дигитално отчитане

През март 2025 г. Съветът официално приема пакета VAT in the Digital Age (ViDA) – най-голямата реформа на ДДС от десетилетия.(Taxation and Customs Union)

Основните идеи:

Digital Reporting Requirements (DRR) – до 2030–2035 всички държави трябва да минат към е-фактуриране и почти реално-времево дигитално отчитане на транзакции, вместо обобщени справки.(European Commission)
Държавите могат да си запазят собствени системи (онлайн касови апарати, DRR модели), но трябва да ги хармонизират с общата рамка.

Тук ЕК казва „искаме е-фактуриране и дигитално отчитане“, но не казва как точно да изглежда вътрешният POS/складов софтуер и със сигурност не казва „създайте национален бял списък от одобрени програми“.

2. Как се борят с недекларирани продажби другите държави

Ще го разделя на три основни модела, които в практика се комбинират:

Модел А: Сертифициран касов/фактуриращ софтуер (без задължително реално време)

Франция

От 2018 г. е в сила т.нар. Loi anti-fraude TVA – задължителен сертифициран касов/управленски софтуер за всички, които приемат плащания в брой и са по ДДС.(Android POS Systems | QUORiON)
Софтуерът трябва да гарантира неизменяемост, сигурност, съхранение и архивиране на данните; съответствието се доказва с сертификат NF525 от акредитирани органи (LNE, Infocert) или самосертификация (която се забранява постепенно).(INFOCERT)
От 2025–2026 г. самосертификацията отпада – остава само сертификация от акредитиран орган; санкциите са ~7 500 € на незаконосъобразна система.(Фискални Изисквания)

Португалия

Изисква сертифициран фактуриращ софтуер + подаване на SAF-T файл и онлайн репортинг на фактурите (вкл. QR и ATCUD кодове).(Taxation and Customs Union)
Това е подобно на „СУПТО-философия“, но фокусът е фактури и отчетни файлове, не задължителен бял списък на всички POS/складови системи.

Испания

Закон 11/2021 (Anti-Fraud Law) забранява софтуер, който позволява двойно счетоводство и укриване на оборот („zappers“/phantomware).(Stripe)
Новата рамка Verifactu / SIF изисква фактуриращите системи да:
- генерират неизменяем запис за всяка фактура;
- или да го подписват и пазят, или да го изпращат в реално време към данъчната администрация (AEAT).(Efsta)

➡ Тези страни не водят „на ръка“ списък на одобрени от данъчната администрация складови програми за всяка държава, а задават технически критерии и/или сертификационна схема.

Модел Б: Онлайн фискализация / онлайн касови апарати в реално време

Унгария

От 2013–2014 г. въвежда задължителни онлайн касови апарати (OCR), които изпращат всяка бележка към НАВ (данъчната администрация).
Научно изследване показва, че отчетните обороти скачат около датата на включване на OCR, което се приема като директен ефект от намалената възможност за укриване на продажби.(SpringerLink)

Хърватия

Още от 2013 г. има класическа фискализация – всеки касов бон се подписва и праща онлайн към НАП.
Сега въвежда Fiscalization 2.0 с:
- задължителна B2B е-фактура от 2026 г.;
- разширен real-time отчет на транзакции (CTC / continuous transaction controls).(Efsta)

(Подобни онлайн модели имат и Италия, Гърция, др. – различават се детайлите, но идеята е сходна: „без Интернет няма каса“.)

Модел В: Е-фактуриране и Digital Reporting Requirements (DRR)

Това е посоката на целия ЕС с ViDA – постепенно преминаване към:

задължителни структуриран e-фактура (EN 16931);
почти реално-времево цифрово отчитане на всяка транзакция към данъчната администрация.

Типични примери:

Италия

Един от първите, въвели централизирано отчитане на всички B2B/B2G e-фактури чрез система SDI – фактурата първо минава през държавата, после стига до клиента. Това се възприема като модел, към който се ориентират Румъния, Полша и др.(EUR-Lex)

Румъния

RO e-Factura: от 2024/2025 г. всички B2B фактури между румънски ДДС-регистрирани фирми се издават само през държавната платформа, с XML формат, квалифициран подпис и 10-годишно електронно съхранение.(Global VAT Compliance)
Паралелно – B2C e-reporting за касовите продажби.

Полша, Португалия, Испания и др.

Имплементират или планират централизирани e-фактура платформи и DRR (KSeF в Полша, SAF-T + e-фактура в Португалия, SII + Verifactu в Испания).(Taxation and Customs Union)

ViDA общият знаменател

ViDA изрично говори за Digital Reporting Requirements – задължения за дигитално, често почти реално-времево подаване на данни за транзакции, като стандарт за целия ЕС до 2030–2035 г.(European Commission)

3. Работи ли изобщо това? Малко оценки

3.1. Намаляване на VAT gap, но с цена

Докладите на ЕК за VAT gap показват, че държави като Италия, Португалия, Унгария, Хърватия и Румъния, които въвеждат е-фактуриране/онлайн каси/DRR, като цяло отбелязват съществено свиване на разликата между теоретичните и реално събрани ДДС.(Европейски парламент)
Същевременно административната тежест не е малка – самият доклад „VAT in the Digital Age“ признава, че в 11 държави с национални DRR режими общата тежест за бизнеса достига до 1.7 млрд. евро годишно.(Taxation and Customs Union)

3.2. Специалният проблем „електронно потискане на продажби“

OECD и EU-Fiscalis от години работят по темата electronic sales suppression – „zapper“, „phantomware“ и други трикове за чистене на оборот от касовите системи. Докладите им дават „good practice“ списък:

онлайн касови апарати с неизменяем лог;
сертифициран софтуер със запечатани алгоритми;
SAF-T / DRR файлове за масов анализ;
комбинация от рисков анализ + проверки на място.(OECD)

Изводът там е много близък до това, което виждаме на терен: технологичното решение само по себе си не стига, трябва и:

разумни срокове;
стабилни правила (да не се сменят през 3 месеца);
добро качество на софтуера и хардуера;
стимули за доброволно спазване (по-нисък риск от проверки, възможни данъчни облекчения и т.н.).

4. Къде се вписва българското СУПТО

4.1. Старият СУПТО – „бял списък“ + технически микромениджмънт

Българският модел по Наредба Н-18 (2018–2020) беше нетипично ригиден в европейски мащаб:

централен списък на „одобрените СУПТО“ в НАП;
детайлни изисквания към вътрешна БД, API, логове, права, режими на работа;
практически заличаване на граничната линия между фискален модул и управленски софтуер.

Това доведе до:

огромни разходи за разработчиците (вкл. Microinvest, SAP-интегратори и др.);(Софтуерна къща Дейта плюс)
силен отпор от бизнеса и частична съдебна победа (ВАС).

4.2. Новият опит за „връщане на СУПТО“ (бюджет 2026)

В проекта за Бюджет 2026 правителството предлага от 1.1.2026 г. задължително използване на „софтуер за управление на продажбите“, одобрен от НАП, което реално е рестарт на философията СУПТО, макар и с друга терминология.(Forbes България)

Това се обосновава с:

прогнозен допълнителен приход ~320 млн. евро за 2026 г. (цифрата, цитирана и в материала на Economic.bg, идва именно от средносрочната бюджетна прогноза);
твърдение, че така ще се спре практиката за „нефискален бон, който изглежда като фискален“.

Но този подход е по-рестриктивен от повечето европейски примери:

вместо да се зададат технически критерии и да се остави пазарът на софтуер да ги изпълнява (както във Франция/Испания/Португалия),
българският модел отново иска централен административен контрол над конкретните продукти, което носи риск от:
- забавяне на иновации;
- концентрация на пазарен дял;
- спънки за нишови решения (пример – специализиран софтуер за фискални устройства, за който ние се борим да е гъвкав).

4.3. Какво всъщност ще изисква ЕС от България

ViDA и DRR означават, че до 2030–2035 г. България така или иначе ще трябва да въведе:

структурирано е-фактуриране (поне за вътреобщностните B2B сделки, вероятно и национално);
някаква форма на почти реално-времево дигитално отчитане (DRR), която трябва да е съвместима със стандарта EN 16931 и да не противоречи на европейската рамка.(European Commission) – в момента фискалните бонове се подават към сървъра на НАП на около 5 мин., всеки бон.

Никъде във ViDA няма изискване „поддържайте списък с одобрени от НАП складови програми“ – това е изцяло български избор на инструмент.

5. Практическо заключение (от гледна точка на човек поддържащ фискални устройства и търговски системи в последните 30 години)

Твърдението „СУПТО е резултат от европейска директива“ е неточно.
- Вярно е, че:
  - ЕС натиска за дигитализация и борба с VAT gap;
  - има директива за уведомяване (2015/1535), която удари Н-18;
- Но няма директива „въведете одобрен от данъчната администрация POS/ERP софтуер“.
Европейската тенденция е към:
- real-time или near-real-time електронно отчитане (DRR, онлайн каси, е-фактуриране);
- технически критерии и сертификация, а не одобряване по име на всеки софтуер.
България в момента върви по по-тежкия път:
- рестарт на идеята за „одобрен софтуер“ (СУПТО 2.0),
- и паралелно – планове за софтуерна фискализация и е-фактуриране, за да настигнем ViDA.(Фискални Изисквания)
Ако (бранша – БАДФУ) ще пишем позиция/становище, силният аргумент е:
- „ЕС и ViDA искат е-фактуриране и дигитално отчитане, не списъци с одобрени програмни продукти.
- В повечето държави членки целта се постига с:
  - ясен технически стандарт за касови/фактуриращи системи;
  - онлайн отчитане и анализ;
  - комбиниране с риск-базиран контрол;
  - а не с административно лицензиране на всяка ERP/складова програма от данъчната администрация.“

Стефан Радев
15 Ноември 2025 г.
гр. София